Русия днес чества 75-тата годишнина от победата на Великата отечествена

 

Русия през днешния ден празнува 75-тата годишнина от успеха на Великата отечествена война, само че не през всичките години това е бил празничен ден. През 1947 година Сталин анулира тържествата и го прави естествен работен ден.

Защо той се отказал от Деня на успеха изяснява вицепрезидентът на Асоциацията на историците, изследващи Втората международна война, Константин Залески пред лента.ру.

Широко публикуваното изказване е, че Сталин се е тормозил от това, което руските бойци са видели, до момента в който са се били в Европа. След като воюващите се завърнали удома, те почнали с въпросите за какво руският стандарт е толкоз но-нисък от немския и за какво в страната на победилия социализъм има повече небогати и нещастни в сравнение с в омразния капитализъм. Сталин не желал да чува за сходни съпоставения.

Това обаче не е същинската причина за анулация на празника. Съветският водач споделил след войната, че е време да престанат да носят военните ордени, тъй като би трябвало да се гордеят тези, които са получили оценки за трудови заслуги. Той отменил историческия ден, с цел да могат хората да се занимават с настоящата си работа, която за Сталин означавала – бързо възобновяване на страната. Ситуацията в тези дни е била апокалиптична – Съветският съюз изгубил огромна част от популацията, стопанската система била унищожена, гладът бил отблъскващ. Сталин се сравнявал непрестанно с Америка, където война не е имало, стопанската система се развивала на бързи обороти, в частност и военната иднустрия, и нуклеарното въоръжаване. Той желал бързо да догони американците, а това можело да стане с желязна дисциплинираност, с доста труд и доста пари.

Денят на успеха претендирал разноски. Милиони ветерани, от които над 500 000 инвалиди, очаквали финансова премия на празника. За Сталин обаче тези хора били герои на войната, само че безполезни за възобновяване на социалистическото общество. Затова и той си икономисал парите за хората, които са донесли мира и успеха на страната.

Отменил е честванията в страната, само че в това време е засилил гордостта от успеха на интернационалната сцена – във всеки дипломатически документ това наложително е участвало, отпуснали са се колосални пари за произвеждане на филми, изнесени на открито да демонстрират историческата роля на Съюз на съветските социалистически републики за разгрома над нацизма.

Така успеха се отбелязвала отвън страната, а вътре следвоенната партийна заръка била да се строи стопанската система, да се възражда и да се форсира.

Разбира се, това е основало голямо напрежение измежду ветерани, което в комбиниране с внезапното понижението на Червената армияа - до 500 000 единствено за 5 години е довело и до бъдещите трагични събития по върховете на властта.